“Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество” (Хр. Ботев, в. “Знаме” 1875 г.).”
„Нека никой не мисли, че свобода се добива без кръв и без скъпоценна жертва!“ (Георги Раковски, „Позив към българите за въстание“)
Днес властта не обича революционерите, затова им е измислила ново име – терористи. Причиняването на смърт в името на някаква кауза, която не се споделя от властта, не е революционен акт, а терористичен. Право да убива в името на някаква идея има само властта в лицето на тези, които я упражняват. Когато те те убиват, това е демократичен акт в името на свободата, когато ти ги убиваш, това е тероризъм. Затова ти не убиваш. Ти си демократ, вярваш в светлото бъдеще и учиш децата си да вярват в него, дори може би ги учиш, че трябва да се борят за своите права, но да се борят демократично, с домати, а не с гранати. Не, в никакъв случай с гранати, а с мирни шествия и протести. Дори може би ги учиш да изразяват свободно мнението си, но в никакъв случай да не използват насилие, за да го отстояват, дори самите те да са подложени на физическа саморазправа от страна на власт имащите.
Властта не обича Смъртта. Затова тези, които й се подчиняват, са научени да не искат смъртно наказание, когато върху им се изсипват неправди. Вие може да искате Справедливост, Законност, но не и Смърт. Смъртта е в разрез с ценностите на съвременната цивилизация, с демокрацията, но най-важното, Смъртта е в разрез… с интересите на тези, които ви управляват. Защото вие може да поискате и тяхната смърт, а това те не могат да допуснат – за тях животът е сладък. Те гребат от него с пълни шепи, наслаждават му се, опияняват се и се самозабравят. Политици, банкери и бизнесмени са разпрострели своята власт над вас и са ви втълпили, че ако се почувствате онеправдани от някакви техни действия, трябва да търсите справедливост по определения законов ред, но забележете, по закони, изработени от тях. Ако някой от вас е участвал в изработването на законите, моля нека вдигне ръка. Дори и да решите да потърсите справедливост по законния ред, то на вас ще ви бъде необходимо да си платите за това – съдебни такси, разноски по делото, хонорар на адвоката и т.н.
Нима сте решили сами да въздадете правосъдие? О, какъв ужас! Вие искате кръв, но демократичните ценности не предполагат кръвопролития, те ги отричат, заклеймяват ги. Животът днес е висша ценност. Животът на убиеца, грабителя, потисника е неприкосновен и се пази от закона – нещо повече, той му се гарантира. Та днес вие не можете да убиете бясно псе на улицата! Да, животът там, където царува демокрацията, днес е защитен. Но кой живее, кой се радва на живота? Ти, а може би твоите деца? Нима животът, тази висша ценност, за теб е бреме? Нима е тежък, труден, несправедлив?… О, аз знам причината – ти си неконкурентоспособен. Трябва да работиш повече, за по-малко пари и в никакъв случай – в никакъв случай! – да не пристъпваш закона. Защото, ако го пристъпиш, те ще ти го стоварят отгоре с всичка сила. Дори и най-малкото ти провинение ще бъде санкционирано, а ти ще бъдеш вкаран в пътя на демократичните ценности.
Но забелязал ли си, че законът някак си не важи за политиците, за банкерите, за бизнесмените? Те могат да правят каквото си искат и винаги се измъкват от закона, намират вратички, удобно оставени сякаш точно за тях, а ако случайно вратичка няма, те си правят. Приемат нов закон, изменение, допълнение, и пак са чисти пред закона. Защото, човече, те са законът! Те са живите, а ти си мъртъв, толкова мъртъв, че все едно не си се раждал, не си живял. Ти си им нужен дотолкова доколкото трябва някой да им служи, да им работи и да отглежда следващото поколение, осъдено да служи на децата им. Законът е театър, декор, предназначен за теб, не за тях, и ако не разбираш това, то толкова по-жалко за теб. Ти никога не ще разбереш какво значи да живееш. Законите са оковите на твоята свобода, на твоя живот. Нима не виждаш, че престъпниците са на свобода? Че дъщерите ти им служат за развлечение, а синовете ти – за боксови круши и слуги! Върху кого се стоварва законът с цялата си сила? Върху кого ?. . . Върху този, който въстава срещу статуквото, срещу тяхното управление, срещу системата, срещу реда, установен от тях.
В същото време, докато ти си принуден да оцеляваш и да се трепеш за оцеляването на децата си. Когато изнемогваш в усилията си да осигуриш елементарните си нужди, необходими за физическото ти съществуване, те живеят и трупат милиони, и законите за тях не важат. Те живеят днес, сега, точно в този момент, когато ти си броиш стотинките и се чудиш за какво по-напред . . . И ти знаеш, че те крадат, взимат подкупи, открито погазват закона, морала, справедливостта, човещината, но продължаваш да вярваш, че да отнемеш живота им е престъпление. Те живеят всеки миг, всеки час, понесени на гребена на вълната, а ти умираш всяка минута, наблягайки на веслата, като роб, окован на галера, и твоята смърт е в името на техния живот.
Разбира се, те ти обещават светлото бъдеще, някога, дори може би след две три години, само трябва да затегнеш колана, да стиснеш зъби и да гребеш… Но дори светлото бъдеще да не дойде в твоя живот, ти вярвай, ще дойде, докато живеят децата ти. Затова ги научи да си траят, да мълчат, да чакат светлото бъдеще и да гласуват, разбира се, как щях да забравя . . . И така, докато те си живеят, ти умираш и ще умират децата ти. Защото от мъртвите само мъртви се раждат, но ти никога не си живял, а само живият може да се бори за живота си и да умре. Ти си роб, цял живот ще се трудиш за тях и за тях ще се трудят децата ти. Това е съдбата, която сам си избрал. И ако възроптаеш, ще ти кажат, че си неудачник, че не се трудиш достатъчно, че вината е в теб, и ако хвърлиш камък срещу тях, ще те обявят за престъпник по закона, който те са приели, уж за да те защитава. Но ти камък няма да хвърлиш, дресиран си. Стрес и уплаха сковават душата ти… Да се жертваш? Защо точно ти – та ти едва оцеляваш?! Кютай там, живей си, мъртвецо, възпитавай децата си в послушание! Друг нека сложи ръцете си в огъня и главата на друг нека падне – някой жив, ти си мъртъв отдавна.
И така е, тези горе боят се от живите. Само жив може да заложи живота си, да се бори, кръв да пролива, да мре. Ти си мъртъв, в сметките никъде няма те. На арената на живота камък надгробен играеш. Но къде са те, живите, тези дето се борят? Дето не знаят друг закон, освен зова на сърцето – де са те? . . . Играят играта, правилата познават добре. Ако ги питаш, вярват в светлото бъдеще, в демокрацията . . . Но най-важното е, че вярват и в себе си, че са живи, че мислят, а не просто ядат и серат. Те са страшните, те са заплахата, от която боят се търгашите. И когато ударят, смъртта им е спътник, и приятел, и страж. Винаги заедно се изправят срещу системата и разкъсват декорите, разтрошават на части и сцената, и тези, що я крепят. А когато умрат, бели камъни няма, няма гроб, само легенди от уста на уста се мълвят, сякаш живи са още . . . Те живели са и се прераждат със своята смърт.
Бъзикилийкс - Истината такава, каквато можеше да бъде!? 
И въпреки всичко демократичните ценности са за предпочитане пред ценностите на терористите анархисти и комунисти.
Законите са си добри, но проблема е че понякога не се прилагат навреме.
Благодаря другари анархо-комунисти, ама нямаме нужда от вашата шантава справедливост. А и вас ви е страх да бъдете терористи. Искате само да лапате парички на гърба на ограбеният вече от други народ.
Чергаров няма да те припознаеме, като народен водач – не се хаби да се напъваш.
„А и вас ви е страх да бъдете терористи“. Теб те е страх да застанеш зад думите си с името си дори.
интересно що за закон е ,ако от него не произлиза автоматичното му спазване .Това не е закон ,а измислица на група хора узорпирали правото да са единствените носители на истината
Уважаеми Г-н Чергаров, твоите революционери, наречени от властта терористи действаха в Париж, в Багдат, в Бейрут, в Ница! Видяхме ги, твоите герои:
Те „удариха“, „смъртта им бе спътник и приятел, и страж“. „Изправиха се срещу системата и разкъсаха декорите, разтрошиха на части и сцената, и тези що я крепят“. Най-пресния „революционер“ – атентаторът от Ница погуби близо сто невинни хора и осакати още толкова… „И когато умряха, бели камъни няма, няма гроб, само легенди от уста на уста се мълвят, сякаш живи са още . . .! Те живели са и се прераждат със своята смърт“.
И ако това ако не е възхвала на тероризма! Какъв хумор и сатира? Какви 5 лева? Кой ще ти повярва на лъжите, Г-н Чергаров?
За тази статия трябва да бъдеш съден за възхвала на тероризма и за опетняване името на българските революционери от Възраждането.
По какво, по какво Ботев и Левски приличат на убиецът от Ница? По какво?!
Скрий се в дупката си нещастно анархистче и не се показвай повече!
Чергар, ти би ли мачкал с камион невинни граждани, за да се „противопоставиш“ на Системата, да раздадеш правосъдие сам и да изразиш себе си първично и диво?
А би ли се взривил с раницата си, като терориста на Бургаското летище, за да обърнеш внимание върху проблемите?
Не не би. Защото си едно подобие на виртуален терорист, пардон революционер, с една дума – неудачник комплексар.
Добра статия … на правителството му трябва стадо овце, което се подчинява безпределно ..във всичко .. и все пак самият човек може да живее извън моралното влияние на обществото … мнозина казват, че се отегчават да бъдат сами …със себе си .. сами с мислите си …Всъщност те могат да се откъснат от влиянието пропито още от детството им … Направи това … направи онова …в детството си .. това е добре, разбира се .., защото детето трябва да бъде принудено да работи. Учат се да работят, или да извършват някакви операции върху обекти, с всеки миг все по-трудно, но когато хората са се научили достатъчно, за да се обезпечат сред обществото …, контролът преминава от родителите постепенно към този на на властите … и отново „Направи това-онова „, а не само от страна на шефа .. въобще цялостен контрол от страна на властта “отворени “ и „приятелски“ … психологически роби и служители.
Човек може сам да живее! Но ако всеки ще живее сам … тогава държавата ще се срине … хората не трябва да имат управление над себе си … те самите ще се разбират помежду си … и не е обезателно с военен начин …!
„ контролът преминава от родителите постепенно към този на на властите“
….
Това вече е минал стадий, Самира. Сега от 4 години, скоро и от 3 децата преминават на „пряко подчинение“ на когото трябва. Тая работа не може да се оставя на самотек безотговорно на родителите, предвиждане и плановост трябва! Ще ни трябват толкова доктори примерно, толкова пожарникари 😉 , а останалите (най-важното) толкова и толкова послушни и кротки бачкатори…
Чергар, нямам търпение да дочакам деня, в който ще ти стисна ръката и ще се преклоня пред способността ти да четеш мислите ми! Благодаря…
Мишок,ти си от умрелите!А,“терористите“-революционерите,са тези,които променят живота.
„трябва да търсите справедливост по определения законов ред, но забележете, по закони изработени от тях“
….
Това е! И то прави всички алабализми за „правата на човека“, „свободата на словото и мненията“, „равен шанс“, „демокрация и прозрачност“ пълна безсмислица, занимания за в говорилни.
Времето на революциите било минало. И аз доскоро мислех така, но вече не мисля – какво време го е заместило? Вакуум не може да има, защото ще настане висш стадий на фашизъм – по него усилено се работи…
„Държавата е била като империя на водния монопол… Подобна социална структура може да просъществува вечно, освен ако не се яви външна сила, която да я разруши. Но вън от Държавата не е съществувала подобна сила. Крахът е дошъл едва когато Държавата сама е създала своите варвари.“
Варварите се плодят като зайци, останалите напускат или измират. Крахът е предопределен.
Има и държави, които си функционират нормално. Законите им не са много по-различни, но се спазват. Там където цари законът на джунглата няма цивилизация.
И аз искам да стисна ръката на Чергара, но не за поздрав, а за да я счупя с кеф.
Не смее да застане с името си, ама революция ще вдига. Да аз съм умрял за сатаната и революциите му и искам да съм жив за Бога и нормалните неща. И. Михайлов добре ги е подреждал революционерите в една къща в с. Дъбница.
Всеки прогресивен и революционен елемент трябва да бъде унищожаван веднага, естествено след малко изтезания.
Иначе лудите ще превземат светът.
Бог е направил най-голямата революция, приятелю. Преди 2000 години…
Бог не е правил никакви революции, а един тиранин преди около 1700 години е наложил една азиатска религия над развитата европейска цивилизация и народите на Европа потънали в мрак чак до Ренесанса, че и много след това. Да говорим за бог, докато Вояджър обикалят вселената и разцепваме атомното ядро всекидневно, е меко казано малоумно (освен ако не използваме думата като синоним за човек)!
Не сте обърнали внимание, Laconian – аз се закачам с Мишок-четник, който пише: „Да аз съм умрял за сатаната и революциите му и искам да съм жив за Бога и нормалните неща.“
Не е място в тази тема да се плъзваме във вярата и религиите. Но Вие имате малка грешка в последното изречение – трябвало е да напишете „Бог“ с главна буква за да се съглася с Вас. „бог“ с малка буква е нещо друго – за него говорят най-маститите физици например, които малко трудничко ще наречем малоумни.
Ти или си нагъл глупак или имаш особено чувство за черен хумор.
прави сте за закона и правителството,за послушните роби -но извинете ме за незнанието …терористите особено мюсюлманите такива не са ли послушни оръдия (робски)в ръцете на някого.Верно демокрацията има недостатъци но извинете ме да ме върнете с 500години назад и да живея по шериата (това е още по заробващо и хората там са с абсолютно ПРОМИТИмозъци….твърдо не НЕ НЕ И ПАК НЕ…….
Един човек може да е голям физик, но морално да е на ниво малоумен.
Ч.Чергаров с колко ника пише коментари а ?Защото го усещам че мами а ?
Никаква революция не е имало преди 2000г. на някой не му стига умът да го проумее.
И така пак казвам: прогресивните личности са всъщност обикновени ненормалници, които трябва да се избиват възможно най-бързо, преди да са отровили с лудоста си и други хора. За това и Иван Михайлов ми е голям любимец и съм негов последовател.
Ама Вие на усещане ли я карате? 🙂
Питайте някое хлапе от първите класове за никовете на коментари и ми заповядайте на гости в блога.
Сега разбирам, че май си фашизиран глупак. Иван Михайлов е имал поне кауза, а каква е твоята не е ясно. Ванчо Михйлов е оглавил ВМРО във време, когато българската държава сама се е отказвала да брани интересите на сънародниците ни извън пределите и. Затова е превърнал организацията в държава в държавата. В пределите, където е действала ВМРО, нейните закони са били спазвани по-строго от офицалните, защото са били по-страшни и са се прилагали неотвратимо. А е убивал комунисти, не заради комунизма им, и не всички, а тези, които са се отричали от българското си име. И.М. не е съвсем безспорна личност, но е личност и български патриот.
Поздравления, Чергар!
Поредният много добър материал.
И както казва по-горе Кирил, та и аз…: „…четеш мислите ми…“!
Жив и Здрав!
Чергарю, Ние целокупният български народ сме крайно възмутени от пасквилите с които ни заливаш Кой въобще ти разреши да се появиш в медийното пространство и защо спи народната власт ? Какви революционери какви 5 лева ? Ние нямаме нужда от стачки, бунтове, революции, просветители,
будители и Апостоли Трябва ни само едно шише ракия менте, много чалга и
сеир
Това е от американците за американците, но се отнася с пълна сила и за нас! http://12160.info/photo/the-american-patriot-another-great-cartoon-from-kevin-tuma
работещ линк http://api.ning.com/files/uoAe6F4fTewTV0ukpHUdOJ9jQXdvY2K-ENmUBDByF2kCQlyiB3kGhYVudYSAh*SABztLADv2U4Er6ukckRjF0bO84s5pTsHl/TheAmericanPatriotAnothergreatcartoonfromKevinTuma.png?width=500&height=495
Има интересни моменти в написаното, но му бягат основни моменти. По недоглеждане или умишлено?
1. Терористите са такива, не заради каузите си, а заради начина по който се борят за тях – чрез убиване на невинни. И то колкото повече и по по-ужасен начин, толкова по-добре за тях. Никоя кауза не оправдава избиването на цивилни.
2. Законите са направени за да уреждат преди всичко отношенията между себеподобните от народа. Има начини и механизми за въздействие и на богатите и властимащите. Например в САЩ не е рядкост да има осъдени и богаташи, както и властимащи или техи близки. Отделно, че много нови закони се отхвърлят в обикновен съд по жалби на редови граждани. Там е Конституционна Република, където правата на властимащите за деня се контролират от висшият закон – Конституцията и съдебната власт, в която съдиите се избират пряко от народа.
3. Властимащите все пак имат изпълнителната власт и силовите структури в нея – армия и полиция, чиято първа задача е да ги пази тях, а след това народа и държавата.
И т.н….