10646920_882237508454259_2477181568695289976_n

– Твърдиш, че ги познаваш?
– Аз бях част от тях.
– Но това са глупости.
– Кое?
– Отричаш съществуването на световна конспирация, надсмиваш се над приказките за тайни общества, а в същото време настояваш, че има група хора, чиято цел е унищожението на света.
– Не разбираш, все още не можеш да осъзнаеш чудовищната същност на тези за които ти говоря, те нямат за цел унищожението на света, те Го унищожават. Унищожават го защото не им пука за него, нецеленасочено, но с абсолютно ясно съзнание за случващото се. Аз твърдя, че има група хора, които нецеленасочено унищожават света или за да бъда по точен – природата, човешката цивилизация, всичко изградено и постигнато до този момент от еволюцията и човешкият гений.
– Но това не е ли едно и също?
– Не, има разлика. И днес има хора, които биха могли да унищожат човешката цивилизация с едно натискане на пусковия бутон на ядрената установка, но това би се случило само с вземане на целенасочено решение. Такива хора, малко или много, са разпознаваеми за обществото и то може да реагира срещу тях. Но представи си някой, чиито действия водят до унищожение, нецеленасочено, а просто като нежелано последствие от желано действие, действие в което няма и оттенък от желание светът да престане да съществува.
– Звучи налудничаво. И защо не си вече част от тях?
– Наруших основно правило, оставих нещо след себе си. Това противоречи на тяхното учение.

Детски смях се чу от близката площадка и разнесе за кратко тежестта от разговора между двамата мъже.

– Учение?
– Да кажем философия за живота. Мироглед. Изграждан поколение след поколение от приобщаваните към тази група, хора.
– Дай ми детайли, какво представлява това учение, къде мога да прочета за него? Имате ли някаква книга, като библията?
– Не една, има много книги, цели трактати, огромна библиотека от философски трудове, единствената цел на които е да доказват правилността на мирогледа им. Всеки новопостъпил е длъжен да напише собствената си версия за изповядваното учение.
– Как да стигна до тях?
– Не можеш, ти никога няма да бъдеш поканен там, за теб е невъзможно.

Отново се разнесе детски смях.

– Но аз мога да ти кажа.
– А можеш ли да го синтезираш в едно изречение, в нещо познато?
– „След мен и потоп“ – очите на мъжа се присвиха и в тях блесна зловеща искра – но без преди, без след и без потоп, и все пак смисълът е същият.
– И как се нарича тази твоя елитна група „унищожители“ на света?
– Наричат се „Единствените“
– Ох, стига вече с тези глупости. Днес явно си решил да ме вземеш на подбив, аз обичам да чета Дан Браун, но когато ми говориш като него, наистина звучи налудничаво- и стана -Хайде да се прибираме деца, вече е късно.

Мъжът се отпусна на беседката и потъна в спомени:

“ Преди мен няма нищо и след мен няма нищо. Съществувам само аз и всичко което е около мен е длъжно да ми служи, защото съществува благодарение на моята нужда от него. Животът е един, няма бог, творец или създател, идвам от нищото и отивам пак там. Моят баща е Хаоса, а майка ми е Случайността. Закони няма, само зависимости. Животът ми е предназначен единствено за мен, той е моя собственост, всяка секунда от него е ценна само за мен и затова през цялото време на своето съществуване ще удовлетворявам единствено и само своите собствени желания. Всеки които застане на пътя ми и откаже да служи за осъществяване на желанията ми е мой враг и за него милост няма. Всичко което съществува, съществува благодарение на това, че го виждам, че го чувам, че го усещам, че го желая. Моите желания изграждат битието.

След мен няма бъдеще, преди мен няма минало. Вселената съществува, докато съществувам аз, ражда се и умира с мен. Тези, които твърдят, че моите действия унищожават света, природата и бъдещето на идните поколения искат да подчинят живота ми на безсмислени каузи, защото няма друг живот освен моя и няма други цели, освен моите. Времето съществува за мен, то е тук за да ми напомня колко е ценен живота ми. Аз ценя всяка секунда и всеки който се опита да си присвои дори частица от него е мой враг. Не дължа на никого нищо, защото аз съм всичко и всичко ми принадлежи.

Няма преди и няма след. Има само живот, моят живот. Животът на другите съществува, докато съществувам аз. Моята цел е да живея така както искам, защото друг живот няма да имам. Аз не създавам живот, аз съм животът и разума, и всичко което съществува е плод на разбирането на моята мисъл. Всичко, което правя е правилно, всичко което искам трябва да получа. Цената е без значение, когато се измерва в пари. Парите са моят инструмент. С тях купувам времето на другите, които съществуват благодарение на мен и заради мен. Цената е огромна, ако трябва да я платя с времето си, моето време е неприкосновено. Другите нямат живот, само време, което ми принадлежи.

Когато съм се появил всичко е започнало, когато умра всичко свършва. Аз не унищожавам това което ми служи, то само умира, но унищожавам всичко което не ми служи, убивам го. Аз не се съобразявам с нищо, всичко се съобразява с мен. Не изпитвам жал освен към себе си. Не изпитвам надежди, освен за себе си. Безсмъртието е безценният дар за който лелея, Смъртта е тази, която може да ме победи.

Ти, които искаш да станеш част от Единствените, трябва да знаеш, че животът ти е единствен и принадлежи единствено на теб. Ние живеем заедно, но в различни светове. Ако си осъзнал това си готов да бъдеш част от нас, ако не си, ще трябва да ни служиш, докато ти или твоите потомци го осъзнаят. Ако смяташ, че нещо е било преди теб, не си готов, ако смяташ, че нещо ще остане след теб, не си готов, ако смяташ, че си само ти – Единствен, тогава животът ти принадлежи.“

Мъжът потръпна. Наистина само смъртта можеше да ги спре и то насилствената смърт.

Подкрепете блога:

b01index

Advertisements