– Твърдиш, че ги познаваш?
– Аз бях част от тях.
– Но това са глупости.
– Кое?
– Отричаш съществуването на световна конспирация, надсмиваш се над приказките за тайни общества, а в същото време настояваш, че има група хора, чиято цел е унищожението на света.
– Не разбираш, все още не можеш да осъзнаеш чудовищната същност на тези за които ти говоря, те нямат за цел унищожението на света, те Го унищожават. Унищожават го защото не им пука за него, нецеленасочено, но с абсолютно ясно съзнание за случващото се. Аз твърдя, че има група хора, които нецеленасочено унищожават света или за да бъда по точен – природата, човешката цивилизация, всичко изградено и постигнато до този момент от еволюцията и човешкият гений.
– Но това не е ли едно и също?
– Не, има разлика. И днес има хора, които биха могли да унищожат човешката цивилизация с едно натискане на пусковия бутон на ядрената установка, но това би се случило само с вземане на целенасочено решение. Такива хора, малко или много, са разпознаваеми за обществото и то може да реагира срещу тях. Но представи си някой, чиито действия водят до унищожение, нецеленасочено, а просто като нежелано последствие от желано действие, действие в което няма и оттенък от желание светът да престане да съществува.
– Звучи налудничаво. И защо не си вече част от тях?
– Наруших основно правило, оставих нещо след себе си. Това противоречи на тяхното учение.
Детски смях се чу от близката площадка и разнесе за кратко тежестта от разговора между двамата мъже.
– Учение?
– Да кажем философия за живота. Мироглед. Изграждан поколение след поколение от приобщаваните към тази група, хора.
– Дай ми детайли, какво представлява това учение, къде мога да прочета за него? Имате ли някаква книга, като библията?
– Не една, има много книги, цели трактати, огромна библиотека от философски трудове, единствената цел на които е да доказват правилността на мирогледа им. Всеки новопостъпил е длъжен да напише собствената си версия за изповядваното учение.
– Как да стигна до тях?
– Не можеш, ти никога няма да бъдеш поканен там, за теб е невъзможно.
Отново се разнесе детски смях.
– Но аз мога да ти кажа.
– А можеш ли да го синтезираш в едно изречение, в нещо познато?
– „След мен и потоп“ – очите на мъжа се присвиха и в тях блесна зловеща искра – но без преди, без след и без потоп, и все пак смисълът е същият.
– И как се нарича тази твоя елитна група „унищожители“ на света?
– Наричат се „Единствените“
– Ох, стига вече с тези глупости. Днес явно си решил да ме вземеш на подбив, аз обичам да чета Дан Браун, но когато ми говориш като него, наистина звучи налудничаво- и стана -Хайде да се прибираме деца, вече е късно.
Мъжът се отпусна на беседката и потъна в спомени:
“ Преди мен няма нищо и след мен няма нищо. Съществувам само аз и всичко което е около мен е длъжно да ми служи, защото съществува благодарение на моята нужда от него. Животът е един, няма бог, творец или създател, идвам от нищото и отивам пак там. Моят баща е Хаоса, а майка ми е Случайността. Закони няма, само зависимости. Животът ми е предназначен единствено за мен, той е моя собственост, всяка секунда от него е ценна само за мен и затова през цялото време на своето съществуване ще удовлетворявам единствено и само своите собствени желания. Всеки които застане на пътя ми и откаже да служи за осъществяване на желанията ми е мой враг и за него милост няма. Всичко което съществува, съществува благодарение на това, че го виждам, че го чувам, че го усещам, че го желая. Моите желания изграждат битието.
След мен няма бъдеще, преди мен няма минало. Вселената съществува, докато съществувам аз, ражда се и умира с мен. Тези, които твърдят, че моите действия унищожават света, природата и бъдещето на идните поколения искат да подчинят живота ми на безсмислени каузи, защото няма друг живот освен моя и няма други цели, освен моите. Времето съществува за мен, то е тук за да ми напомня колко е ценен живота ми. Аз ценя всяка секунда и всеки който се опита да си присвои дори частица от него е мой враг. Не дължа на никого нищо, защото аз съм всичко и всичко ми принадлежи.
Няма преди и няма след. Има само живот, моят живот. Животът на другите съществува, докато съществувам аз. Моята цел е да живея така както искам, защото друг живот няма да имам. Аз не създавам живот, аз съм животът и разума, и всичко което съществува е плод на разбирането на моята мисъл. Всичко, което правя е правилно, всичко което искам трябва да получа. Цената е без значение, когато се измерва в пари. Парите са моят инструмент. С тях купувам времето на другите, които съществуват благодарение на мен и заради мен. Цената е огромна, ако трябва да я платя с времето си, моето време е неприкосновено. Другите нямат живот, само време, което ми принадлежи.
Когато съм се появил всичко е започнало, когато умра всичко свършва. Аз не унищожавам това което ми служи, то само умира, но унищожавам всичко което не ми служи, убивам го. Аз не се съобразявам с нищо, всичко се съобразява с мен. Не изпитвам жал освен към себе си. Не изпитвам надежди, освен за себе си. Безсмъртието е безценният дар за който лелея, Смъртта е тази, която може да ме победи.
Ти, които искаш да станеш част от Единствените, трябва да знаеш, че животът ти е единствен и принадлежи единствено на теб. Ние живеем заедно, но в различни светове. Ако си осъзнал това си готов да бъдеш част от нас, ако не си, ще трябва да ни служиш, докато ти или твоите потомци го осъзнаят. Ако смяташ, че нещо е било преди теб, не си готов, ако смяташ, че нещо ще остане след теб, не си готов, ако смяташ, че си само ти – Единствен, тогава животът ти принадлежи.“
Мъжът потръпна. Наистина само смъртта можеше да ги спре и то насилствената смърт.
Подкрепете блога:
Бъзикилийкс - Истината такава, каквато можеше да бъде!? 
До един усърден щатен труженик на интернетната пропаганда на Кремъл у нас, подвизаващ се под конспиративната кличка „Чергарят“:
И какво, дават ли по некоя рубла за разпространението на такива конспиративистки кагебистки простотии?! 🙂 Щом проявяваш такова усърдие, явно бизнесът върви добре? Гледам, че усърдно проповядваш и пропагандираш всички най-нови опорни точки на Кремъл, гледам, че на моменти даже те избива на „художественост“ и дори на „философия“, дървена, разбира се 🙂 Не вервам всичкото това да го правиш от честосърдечна глупост, вероятно има некаква далавера в тая работа? Кажи де, не се срамувай толкова, не си някаква непорочна девица та така да се притесняваш, драги ми „Чергарю“…
Ангеле, Вие какво проповядвате и разпространявате? В какво вярвате?
Вярвам в истината и в доброто, не в лицемерието, не в спекулирането с чувствата на хората, не в лъжата…
ПО-БЕЗИНТЕРЕСЕН БЛОГ ОТ ВАШИЯ Г-Н ГРЪНЧАРОВ НЕ ИСКАМ ДА ПОСЕЩАВАМ
Естествено че е безинтересен моят блог за Вас, та в него няма простотии… 🙂
НАИСТИНА ЛИ НЯМА ПРОСТОТИИ ВЪВ БЛОГА ВИ ПИСАНИ ЛИЧНО ОТ ВАС?
Не, няма, ний не сме простаци, ний сме интелигентни и мислещи хора, имам предвид авторите и читателите на блога ми… също така сме и неподкупни, за разлика от някои други сволочи…
Как разбра, че си интелигентен? Кой ти го каза?
Поне не ти личи – може ли интелигентен човек да се хвали колко е по-умен от някакви сволочи?
Излагате се, г-н Философ!
Интересна е също Вашата фиксация относно подкупването!
Изглежда във Вашето съзнание всеки, който не мисли като Вас е подкупен от Москва.
Тъпо!
Само простакът не може да оцени интелигентния като интелигентен; за простака простакът е „интелигентен“, а пък в неговите очи интелигентният му изглежда че е „простак“. Това са прости аксиоматични положения. Простаците трудно могат обаче да ги схванат или пък признаят. Тъй че не се чуди защо всичко ти изглежда така превратно, а пък истината за нещата ти се губи. Имаш онтологически дефект, който е непреодолим…
ИНТЕРЕСНО Г-Н ГРЪНЧАРОВ СВОЛОЧИ И ПРОСТАЦИ СА ВАШИ ДУМИ
МОЖЕ БИ С ЦЕЛ НАГЛЕДНО ДА ОХАРАКТЕРИЗИРАТЕ ВАШАТА УНИКАЛНА
ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
ВМЕСТО ПРОСТАЦИ МОЖЕТЕ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ НАИВНИЦИ МНОГО ПО МЕКО Е
Май съвсем не си наред, изперкала си съвсем
ГРЪНЧАРОВ КЪМ ДАРИ
А чак толкова страстните дами са такива защото явно им липсва нещо най-значимо в живота – здравия секс 🙂
ГРЪНЧАРОВ КЪМ ДАРИ
Вашето „аксиоматично“ положение, господин Грънчаров, напомня на приказката на Х.К.Андерсен „Новите дрехи на царя“. Ще си позволя да Ви обърна внимание върху две по-семпли разграничения между простака и интелигентния, цивилизован човек – интелигентният човек може да се държи като простак, но обратното не е валидно. Много се надявам, че сте способен и на цивилизовано поведение.
Интелигентният човек много по-често подлага на съмнение собствената си интелигентност. Във Вашите изказвания не се забелязва никакво съмнение.
Харесва ми да гледам кастингите на X factor – приятно ми е да слушам истински талантливите и да се забавлявам с идиотите – с онези, които по различни причини нямат реална представа как ги възприема светът. Забавлявам се чистосърдечно и незлобливо, защото тези хора нямат вина, че природата ги е поставила в неравностойно положение. Така и чета блога на Чергар – след статиите, търся Вашите коментари.
Г-н или г-жо WILDE, хората имат различни представи за интелигентност, а също така и за цивилизованост. Някой, примерно, възприемат чергар за интелигентен човек, подобно на това както на някои дори и Б.Борисов им изглежда, видите ли, „интелигентен“. Казал го е поетът: „Разни хора, разни идеали“. Тъй че това в общи линии изчерпва въпроса…
Щом това е угодно за Вас – така да бъде. Всеки е в правото си да разсъждава както желае 🙂 И все пак – при зъбобол е препоръчително да се обърнем към зъболекар, а не към зидаро-мазач, примерно.
Г-н Грънчаров,
Не за първи път срещам Ваши нападки в този блог.
Да не си съгласен с някого и нещо е нормално, да го кажеш също, щом има открита възможност за това.
Не е нормално да го правиш в „стил“, който Вие използвате. Човек се превръща знаете в какво щом изгуби контрол над себе си. Четейки Вашите „коментари“ човек никога не би предположил, че сте това, което пише във Вашата визитка – преди всичко заради безсилието да опонирате на тезите на Чергар.
Това безсилие ли Ви дразни толкова?
Учудвам се – интелигентният човек просто би замълчал в такъв случай – когато няма какво да възрази.
Г-н Графе, коментарът, към който сте прикачил своя отзив или своята реплика, не е писан от мен. Някой друг се е опитал да ме представи като идиот, а пък Вие сте се вързал на номера му. Глупостта, която този някакъв си „ГРЪНЧАРОВ КЪМ ДАРИ“ е написал нали не смятате, че бих могъл да я напиша аз? Разгледайте добре от такъв никнейм излизат моите коментари и сравнете с идиотщината, написана от този анонимен благожелател…
Г-н Грънчаров, моята реплика към Вас беше след първият коментар
Ангел Грънчаровsaid октомври 1, 2014 в 7:44.
Но е отишла накрая на редицата отговори. Отнася се за текста, започващ „До един усърден щатен труженик на интернетната пропаганда на Кремъл у нас, подвизаващ се под конспиративната кличка „Чергарят“:
Доколкото разбирам, това е Ваш коментар, тъй като клик върху името води до http://angeligdb.wordpress.com
Т.е., не съм се „вързал“ и моят „отзив или реплика“ 🙂 се отнася точно за Вас.
Чудесно, г-н Графе, зад тия си думи изцяло стоя и не се отказвам… и неслучайно съм ги написал, имам пълните основания за това…
Описаните горе „единствените“ са болни от хормонален дефицит – липсва им хормонът окситоцин. Заради този дефицит, те не са способни да изпитват емпатия към околните и не ги интересува как се чувстват дори най-близките им хора. Това е болестно състояние и е време да бъдат подпомогнати с подходящо хормонално лечение.
Проблемът е, че те не осъзнават, че са болни и няма да поискат да приемат лекарството. Това се превръща в наш проблем, проблем, чието решение не може да се осъществи в съчетание с принципа на толерантността!
Гореописаните болни не се съобразяват с принципа на толерантността и рушат както нашия живот, така и живота на другите човешки същества, също и на другите живи същества на планетата, както и самата планета!
Поставени сме пред дилемата да изберем по-малкото зло и то не е липсата на толерантност към рушителите! В нашата страна с опасен темп се размножава един етнос, в който болните от дефицит на окстоцин са твърде голям процент от него! Същите се инфилтрират в обществото ни и започват да подменят неговия облик със собствената си морално грозна мутра.
В себе си ти притежаваш само две неща: тяло и ум. Умът ти се контролира от шепа хора(политик и духовник), които те контролират чрез обществото, а тялото ти се контролира безусловно от твоята биология. Умът ти се контролира от обществото, защото обществото може да постави в него мисли, а тялото ти се контролира от милионите години на биологична еволюция. Тялото е безсъзнателно. Безсъзнателен е и умът. Ние живеем неосъзнато. Дали живеем с ума или с тялото, няма никакво значение – живеем несъзнателно. Направете следният опит със себе си… просто се опитвайте да помните когато гледате някой филм, че това не е реално, че е нещо нереално… продължавайте да помните, че е нереално и екранът е празен, и ще бъдете изненадани, за няколко секунди можете да помните – и след това отново забравяте, отново за вас става реалност. Когато забравите за себе си, сънят става реален. Когато си спомните себе си – че аз съм реален, вие се разтърсвате – екранът отново става нереален и всичко, което става върху него става нереално. Човек такъв какъвто е, е напълно неосъзнат, за това този човек може много лесно да се контролира от шепа хора. Затова този човек е просто един биоробот-роб. Ето това си ти, не ти харесва, нали. Промени се тогава. Ала светът иска тълпа, пълчища. Светът се страхува от индивида, защото един истински индивид може да стане бунтар, който отстоява правото да остане самия себе си. Единствения начин да експлоатираш някого е най-напред да го уплашиш. Уплашеният човек е удобен за експлоатиране. Страхът се намира в основата на експлоатацията и затова първоначално трябва да бъде създаден, внушен. Уплашили са те, внушили са ти винаги страх. Затова страхът го има. Промяната идва от осъзнаването, а не от твоето усилие. Защото осъзнатостта променя теб. А когато ти си различен, целият свят е различен. Не става въпрос за създаване на различен свят, а за твоята промяна. Ти си твоят свят, така че ако ти се промениш, светът не е същият. Ако не се промениш, може цял живот да се трепеш в променяне на света – напразно. Ще създаваш все същият свят отново и отново.
Поздравления, Чергар!
За мен това е най-силното произведение, което съм чел в блога ти. Достига до самата сърцевина на човешката същност, до това, което Фройд нарича „То“. За добро или лошо, дълбоко в себе си всички сме такива. И голяма ни трагедия, която постепенно се случва, е, че научно-техническото ни развитие все повече превъзхожда моралното.
Чергарят разбра от Фройд толкова, колкото магаретата разбират от военна музика 🙂
Ах ,ах, ах ….
Я все се чудя що у наше село не остана никой.Все измре и остана само зган да ушушка и потроши всичко. Разрушиха всичко та не остана нищо и жива душа даже!
И се чудя и умувам, дали ние простите хора бехме виновни или ли умните са в повеке виновни!
Гледам у една точка па се сещам коги бех млад и убав и как все си беше на место и овчиците ми из двора и дечицата ми дома.
Па си викам .
– да бех глупав, не бех или поне така ми се чини все си беше на место, да бех прост, може. Може ма то не пречеше ни на мене ни на децата. И се сетих как един ден дойде една каручка у село с едни интелигентни господа у убави дрехи и изискан вид. Па се почнаха едни разпри с кмета и едно тичане на-горе на-долу из село. Кмета беше лют и ги оспорваше, накрая се предаде завалиията за торба жалтици ни продаде душманина.
И от оня ден помня бел ден не видохме и тревата пожалтя от скръб и къщите опустеха и щъркелите спреха да гнездат у село.
Па си викам!
– що треваше на акъля баш у наше село да дойде, добре си бехме прости и спокойни и къщите пълни и децата припкаха из двора щастливи.
Умувах умувах и накрая се сетих за една стара приказка дека ми думаше един старец.
– сине, сине цел живот тичакх и сили немам веке.Събирах кат пчелица медец, а други си облизваха пръстите на готово.На войни ходих да са боря с душманите, други получаваха заслугите.
Едно ке ти каем, живей си живота какъвто и да е, оти он ти е даден от бога.Не бой се от онова що става, щото оно требва да станува.Бъди здрав у правото и се не препирай с по младите от тебе, а ги поучавай, с квото мое им помагай. Голи дойдохме и голи ке се приберем.
Бог дал, бог взел. Кво требва да ти дава бог, он ке ти даде толко дека ти е потребно. Ако ли не требва он, ке ти вземе всичко!